Крайно време беше да ми мине ядът и да почна да пиша отново. Стига с тази Литва! Мястото: Бургас. България. Настроение: носталгично.
  Лошото на това да работиш на конвейр е, че имаш твърде много време насаме със себе си. Мислиш. Аз много мразя да мисля. Изключително. Еми, такава ми е натурата. Как така? Ей така, не обичам да мисля и това си е. Главата ми се напълни с боклуци. Носталгично? Нали съм си вкъщи...  Насталгия: ж.книж. Тъга по родината (у човек, който се намира в чужбина) . (гр.) Родината... Вкъщи... Дом? Дом, -ът: м. 1. Къща или апаптамент за жилище на отделно семейство; 2. Покъщнина, домакинсво; 3. Семейство, род; 4. Роден кът, родина; 5. Учреждение или заведение за обществени нужди. А как се нарича това по "отминалото време"?! Кой го знае... Нали ви казах, че не обичам да мисля => не ми е богат речника. И така... Главата ми се напълни с боклук. Спомени разни прелитаха насам-натам. Кой от кой по странни и неочаквани. За какво е цялата тази бъркотия?! И така, сетих се за многото хора, с който съм се сбъскала по един или друг повод. Защо хората казват,че за нищо не съжаляват?! И все уж щели да направят същия избор... Ама че странна работа, а  аз се сетих за милион неща, с които здравата съм се оплела. (Не е здравословно да слушаш Massive Attack  в такъв момент) Защо?! Защо никой не си признава,че изборът му е бил грешен в един или друг момент? Не, те щели същото да направят... Браво,ве! Каква е тази система?! Искам и мен да ме научите! Да харесвам всичко в себе си май че открай време не го умея... Тъй,де, това няма огромно значение. Миналото никой не може да си промени. Настоящето! Там била истината! Гледай в бъдещето, момиче! Горе главата! Уpаааа, другари, какво са ви виснали носовете? Напред! Свобода! Давай, говори каквото си искаш, каквото ти е на душа! Другите да му мислят! Който си ще да ме харесва, аз ще съм си такава, каквато сама си реша... Тъй, тъй... Всеки да прави, каквото си иска, да се облича, както си иска, да говори, както си иска, да спи, с когото си иска бля бля бля и т.н. Анархия да има! Блъскай се по улицата! Ходи да трошиш! Избии зъбите на този, който е казал, че "Левски" не е най-великият отбор на света и да живее свободата!!!! Вива ла демокрасион! Дали не я разбрахме криво? Кое? За демокрацията говоря. Криво, криво май стана всичко... Носталгично ми е, да. Към идеалистичните ми възгледи. Мъчно ми е за момичето, което вярваше,че изкуството е за да показва красотата в света. Ей така, за разнообразие да отидеш на изложба и да се насладиш малко на хубавите неща, които творците са открили. Мъчно ми е, да. И за ная, която вярваше,че любовта е нещо, което ти се полага по подразбиране. Нали уж всички сме дошли на този свят да създаваме семейство и деца и т.н. Пък евентуално и нещо да оставим повече след себе си. Някое друго красиво стихотворение, ръчно изплетен шал или портрет на любимия... Айде, сбогом на илюзиите! Стига пози! Омотах се здраво и без това с тази роля на вечно веселото и нехаещо момиче. Режи си косата и заминавай... Накъде? Накъдето стопът покаже. Пък да се надяваме,че ще стигна, където трябва....

...и нямаше кой да ни каже, / че забравили сме детските си мечти...
Май накрая така излиза, а? За да се превърнеш в "зрял човек", трябва да принесеш в жертва наивните си мечти... Или поне аз така си мисля. Но, каквото и да става, знаеш, че някъде под слънцето има някой, с когото споделяте едни и същи душевни кризи. ;) Не звучи много позитивно, но пък щастието можеш да го споделяш с всеки, нали?