Как така се обърка всичко?!...
  Четох постовете на най-добрата ми приятелка... Стари неща.. Да си призная, не ми се беше случвало да надничам в блога и преди (въпреки че обещавах поне 3-4 пъти). Та, бях изненадана как за пореден път имаме еднакви настроения, лични преживявания... усеща се някаква съдбовност в приятелството ни... Така е трябвало, нямало е как да не се срещнем просто...
   Хубавото е,че при нея хепи-енда вече май почти почна да се случва. Пред мен сега стои въпросът: "Как така се обърка всичко?!?!?!" .. Как така?!?!?! Какво ако...?! Губя си времето, както вече казах, в мисли, мисли,мисли.. Изцеждат ме безпощадно. Едно голямо тлъсто животно ми е седнало на опашката и на ме дава да избягам от тях. С рога е и с човешка усмивка ми се подиграва: "Ей сега ще видиш ти..." А аз се мъча, дърпам, хапя... да се измъкна...  Не ми беше и минавало преди през ума,че от себе си ще искам да бягам, но ето.. Дойде и моят ред. Каквото си си посял, таков ще жънеш.
  Сещам се за милион пъти, когато изборът ми изглежда грешен. Егоистичен. Нараних много хора и сега трябваше някой да ме натири... Е, време беше... Лошото е,че въпросният си беше сложил сноубордистките обувки, а те си тежат баш бая... Като си пожелаеш нещо, то се сбъдва. Това е ясно мисля. Проблемът е,че не можем да си пожелаем това, от което наистина имаме нужда. Колдплей пеят: "Можеш да вземеш каквото искаш, но не и от каквото имаш нужда" ... Май така се получи и при мен.
  Вайкане, вайкане... На 20-годишна хлапачка. Мъж,мъже... Все мъже са ни в главите... Тривиални сценки. Еми, животът си е такъв - една голяма проза. Пътуваш, купонясваш, пиеш, пушиш, спиш с някакви хора, пак пътуваш, четеш жадно, гледаш филми в несвяст, ходиш до морето, отпускаш се на вълните, гледаш небето над теб, мечтаеш си, музика, музика, концерти, пак пътуваш, рисуваш, рисуваш, рисуваш през всичкото това време и пак пътуваш. Накъде си тръгнал?! Всяко пътуване те води по-дълбоко, все по-близо до теб и все по-далеч от правилното място. Защо така се получи пак?! Къде сбърках? Никак не мога да играя на карти. Обичам шах, но определено не съм  добра. Може би оттам идва цалият проблем. Един белот като не можеш да изиграеш и хората веше почват да цъкат с уста... Защо?! Защото това е най-елементарното нещо... Както и да обичаш... Полага ти се по подразбиране. Раждане, порастване, женитба, деца, смърт. Никой няма да ти вдигне паметник за това... Банални неща ... А целият ти свят рухва, когато липсват...
  Къде се объркаха нещата?!....
  И така... Загледала съм се в небето... Четох една много красива книга и гледах много вдъхновяващи филми. Имам идеи за картини, скулптури и т.н., които съм почнала малко по малко да осъществявам. Пътувам......лутам се... Все ми е тая... Липсва ми ... Липсва ми сол... И пипер... Толкова е хубаво всичко ... и едновременно толкова.. базвкусно....
  Къде се объркаха нещата?!?!?!?!

като прочетох "най-добрата ми приятелка", се надявах да иде реч за мен (колко егоистично).
Иначе за всичко - да.

Ксения