...Божеле....

Още не съм се климатизирала и не мога да мисля адекватно... Само преди 24 часа слязохме от планината. А бяхме там за 10 дни. Толкова бързо отминаха,че няма как да не се усъмня,че някой времеви-вампир не ми точи от наличното. Носът ми се бели и това е сигурно доказателсвто,че не съм сънувала. Добре,де, цялото ми лице се бели. Като добавим и огромната синина на дясното ми коляно /горкото то от декември месец все го отнася/, отлепената кожа на левия ми палец и разни подобни болежки, които няма как да не отбележа като се събудя сутрин, то съмнението няма как да се загнезди дълго в главата ми. Не, не съм си въобразила- там бях! Горе на 2500 метра надморска височина, заобиколена от бели хора /отвътре и отвън/, далеч от всичко твърде човешко, близко до сърцевината.
Когато обикаля езерата, човек се чуди дали не си е измислил всичко сам. Наистина е нереално: водата е мека, хладка и синя, чиста, тревата е зелена и приветлива, обгръща те с нежна прегръдка щом седнеш на нея. Ходиш бос и усещаш пулса на земята, няма го така познатия бодеж, нищо не те дразни, всичко сякаш се е стекло,за да ти каже: "Тук е раят на земята!". На няколко пъти се случваше да стоя от западната част на някое от езерата и да гледам наизток. Пред мен се разкриваше синевата на водата, от двете и страни се издигаха хълмове, а над нея имаше само небе. Чувствах се като в мехурче въздух, което се носи из Вселената: сама в моето райско кътче-мечта. Летях си известно време така. Затварях очи и вдишвах свежия въздух. Отварях ги с притеснение да не би да се развали магията и да се озова в стаята си, просто представяща си всичко това. Всъщност едва ли има начин човек да си представи точно това място, това усещане, тази енергия. Когато се качвах нагоре, само предполагах,че ще е така: пред мен ще се разгърне нещо, което съзнанието ми няма как да предвиди, защото просто не е във възможностите ми. Вече със сигурност знам,че е така. Няма как да бъде описано. Както казваше учителят ми по рисуване, "То трябва да се види!".

Благодаря на хората, с които споделих това пътуване- без тях нямаше да е същото :)