Отново се сещам да пиша тук. Сигурно съм решила и аз да се разпиша, че да не забрави някой за съществуването ми. Не че е кой знае колко важно дали ще напомням или не. Хората, които ме обичат, нямат нужда да им подвиквам "Хей, тук съм!", а останалите ... :)
Дните ми се нижат в сини цветове. Честно казано, не ми се занимава с нищо освен с вятъра.
Наскоро се сблъсках с него.
С вятъра, де. Но онзи, които може да те отнесе нагоре в небето, толкова високо, че да не можеш да го възприемеш чак, точно до облаците. Докосваш ги. Смръзва ти дъхът.
Този вятър може да ти отнеме всичко.
Отвисоко се пада смъртоносно.
Много набързо развалих красивата картина.
Всъщност малко хора се сещат за това. Когато се говори за летене се набляга на това да си се носиш ей така лекичко като птичка и т.н и т.н. Когато за това говорят хора, които само наблюдават острани. Отстрани винаги изглежда лесно и като детска игра, но винаги нещата са много по-сложни.
Хората, които летят, се борят всяка секунда с това да не паднат. Те са в пълна концентрация, защото всеки миг може да се окаже с решаващо значение. Те се вливат в  теченията, изследват термиките, наблюдават всяка прамяна на облаците, изчезват в пространстово и се сливат с момента. С този единствен момент там във въздуха. Всичко останало губи значението си.

Не съм сигурна, че по-голямата част от хората разбират риска от летенето. Това все пак е хубаво, защото могат да се отдадат на момента, ако им се предостави такъв, без да се притесняват излишно. Естествено, тогава някой друг ще го прави вместо тях.

борба да не паднеш
страст
мадитация
свобода

това са най-често срещаните думи, с които се описва летенето

Извинявам се за разпокъсаността на мислите си. Всъщност това е тема, която наистина ме кара да се вълнувам. Тези, които ще прочетат това,  са моите приятели и всички те знаят откъде идва объркаността ми по въпроса. Всъщност се опитвам да противопоставя две мнения като нито едно от тях не считам за вярно. И естествено, съвсем се оплетох. Ако трябва да се концентрирам, може би нещата биха изглеждали така: опитвам се да вникна в летенето. ПЪРВО: отвън е обвивката; рееш си се, наслаждаваш се; това е общо взето всеобщата асоциация; лала-ва история. ВТОРО: ако си представиш,че ти управляваш; е тогава нещата изглеждат много по-различни; концентрацията, тоталното сливане с момента. Но след тези двете идват още милион други в главата ми. Например, защо въобще го правят хората? Единственото, което ми идва на ум, е за да се надмогнат, надскочат обичайните физически възможности на хората; да се достигне състояние, в което не тялото, а духът да води. Всички сме чували са монасите в Тибет и за техните невероятни способности да се владеят. Може би летенето е нещо подобно; превъзмогване на бариерите на ума.

И след всичките тези редове, които изписах, най-добре просто забравете! Аз не съм летяла  и нещо повече: изключително много ме е страх от това. Всичко това по-горе е изблик на възхищението ми от тези хора и още повече след като се случи така,че споделих с тях един от най-ужасните моменти, които един летящ човек може да си престави: слъсъкът с падането. Единствено мога да добавя, е нищо не мога да погледна със същите очи оттогава. Не мога просто ей така да си кажа, че еди-си-какво е детска работа. Всъщност всяко действие носи в себе си философия и изисква прецизност за изпълнението си.
Не мога и да гледам на себе си и на хората около мен по начина досега. Най-малкото, всяка капка самонадеяност и сигурност се изпари в мен. Едиственото, което остана недокоснато след това, е пейзажът. Да, той си стои там, хълмовете се къпят в светлина, облаците плуват във въздуха, тревичките, дръвчетата и всичко останало си е там. Така е. Това е положението. Със или без нас, пейзажът си остава същия. За щастие, не можем чак толкова да му повлияем. И без това се доказва всеки ден, че човечествоно ни е малко... добре,де, никак не е малко изглупяло и наистина, по-добре е така. Постоянно се говори за някакъв край на света, за сменяне на ерите и подобни. Често да ви кажа, и двата варианта са добре дошли. Всощнаст май те не са само два?! Както и да е. Ако наистина стане така, че съзнанието на хората еволюира, те осъзнаят собствената си незначителност и най-после стигнат да заключението, че освен да живеят в хармония с природата, друго няма какво да се направи, е ... тогава ... Не мога дори да си го представя. Съжалявам за това, че звуча скептично - всъщност не съм така настроена, осъзнавам промените, които се случват около нас и най-различни хора ми го доказват всеки ден. Радвам се, че ми се доказва постоянно колко надобре почват да вървят нещата. Постоянно наблюдавам хората около мен. Всеки от тях изглежда все по-хармоничен, по-щастлив и цялостен, по-топъл и най-важното, по-отворен към останалите. Наистина га забелязвам масово, вече хората почнаха да не искат само за себе си, а да се обединяват много по-лесно и силно помежду си. Като че ли много разграничения между тях пропаднаха. Много по-лесно се приемат един друг. Не бих могла да си представя нищо по-добро от това. И ако наистина това е само прелюдия към това, което ни очаква след около година ... Кой знае?... А и няма смисъл да гадаем. Нега се слеем с този момент :)

След около година.. да.. Не знам какви са плановете ти за тогава, моите ги знаеш, но важното е, че можем да обърнем поглед натам. Имаме физическата и умствена възможност да отправим поглед в бъдещето. Е, нещата в огромен процент от случаите нямат нищо общо с предишните копнежи, но пък.. знае ли човек.. грешни постъпки, случайности май няма.
А това, че хората стават по-хармонични-и това май е така. Но честно казано смятам, че ти си по-хармоничка от преди, затова ги виждаш в тази светлина.

Пък занапред.. епохата на Водолея ни очаква... :))))

Обичам те и си ми скъпа. Не знам какво ще стане след година, две, пет; дали пейзажът ще се промени незначително, или драстично; дали ще сме облъчени от разпадащи се атомни централи в Япония или ще сме огрени от слънчеви лъчи.. но знам, че винаги ще сме свързани в полетите си.

Ксения

Да, така е, полетите ни винаги ще са свързани и тове е едно от най-хубавите неща в живота ми. :) След година пък идва край на света и няма как да имам планове. Всъщност наистина си нямам никаква представа какво искам да правя. Май времето само ще си покаже. Нещо неслучайно ще се случи и ще ми даде тласък, посока и всичко :) Много интересно точно преди 4-тата година, пред която уж вече всичко трябва да ми е ясно, на мен пък ми се размъти съвсем главата или по-скоро се изпразни и НИЩО няма в нея :Д
Ерата на Водолея звучи като най-добрият план :)
Може би си права, че съм станала по-хармонична- аз самата не мога да преценя за себе си. Важното е, че наблюдавам около себе си хората как стават все по-греещи, разцъфващи, прекрасни, щастливи :)))))) Наистина съм много щастлива от това!!! Направо се побърквам отвътре от уаааааааааааа като ви гледам красивите физиономииииииииииииииииииииииииии :)))))))))))))))))))))
Сестра ми пусна "Джулай морнинг" от горния компот- поздрав

Пена :)