Минаха 4 месеца... 4 месеца... Като 4 мигвания ... Пълни с толкова много споемни, че ми е трудно да си представя как са се събрали за такъв период от време. Когато се прибера (след 4 дни), нямам никаква идея откъде да почна да разказвам на хората какво е било тук... Може би от първата вечер, когато всички вечеряхме заедно в кухнята... Или от първата сутрин, когато Kуентин ни забра и отидохме до Тракаи. Може би първото party и след това събирането в стаята на момчетата, френската вечеря или най-дългото завръщане от дискотека (след един ден и 9 часа, рекордът го държим ние с Паулина), или да се събудив сутринта и да установиш,че в стаята ти спят още 4 човека, или да те чака един луд испанец в продължение на 3-4 седмици всеки ден с бири, или игрите на шит бол ,когато напече слънцето, или парти в кухнятя... е, парти в кухнята.... Толкова много неща за разказване има... Но най-главно с какво ще запомня 4 месеца?
Мога да определя това време само по един начин : завръщане в 60-те години на миналия век. Пълна хипария. Само наркотиците липсваха. В началото хората ни гледаха малко странно... някакви нови индивиди, от източна страна, за която нищо не знаят, при това художници и пълни бохеми. Дам,но накрая се оказа, че всеки един от тях носи в себе си от тази лудост и неможеше по никакъв начин да се разбере,че тези хора се занимават с бизнес, менидjмънт или други подобни сложни истории... Всички вилняха като за последно, правиха си номера, мазаха си лицата с бои, паcти за зъби, пяна за коса,за бръснене, обличаха се като цигани, правиха се на зомбита и какво ли още не. Скуката беше изгонена от нашето общежитие с ритник! Комуната беше господар на деня, на нощта, на целият ни свят, но не и на времето... 4 месеца отминаха... И всички си заминаха...
В момента слиша Fisz, пия кафе, защото 12 е нормалното време за събуждане за еразсмус-студентите, в дни без лекции, вечарям в 1-2-3 вечерта, не мога да заспа до 5 сутринта, чудя се с кой да пия една бира докато работя (в края от липса на място b стаята ми работех в кухнята и винаги имаше някои за компания) и чакам времето да отмине... Коридорът е празен, тъмен... Не плача- изревах си сълзите,когато заминаваха хората и им казвах "чао!". Не съм депресирана. Повечето хора изпитваха ужас да се приберат, защото се връщаха към "нормалня начин на живот", към "истинския свят". Аз сега нямам търпение да се прибера... Остават 4 дни ... 4 месеца срещу 4 дни... Поглеждам назад към времето преди да дойда и знам, че там нещата са също толкова пъстри, както и тук. Едиствено аз съм променена. Това е моят страх сега : не средата, а това как ще ме приемат... Аз се освободих още повече тук, не се притеснявам да показвам нещата си на хората (изкуството), не се притеснявам да говоря за идеите си, не се срамувам от себе си, освободих се от данъка обществено мнение, отсявам нещата, от които трябва да ми пука или не, не се страхувам ... Не се страхувам от нищо. Имам сили да придължа напред и да буда себе си.
Извод: щастлива съм! щастлива съм, че се отделих от всичко,което има значение за мен досега,без изкуството. Отделих с от семейството си, от сестра си, от Ксения, Йото, Лексито, Мая, Антония, Хрис, всички хора, на които държа. Отделих се от сградата по скулптура, от "дАдА", от компанията в Търново, от Бургас, от моите места, от всичко... И останах сама със себе си, с мислите си, с идеите, с желаниеята си. И това беше едно от най-хубавите неща,които ми се бяха случвали, защото си дадох сметка какви са проблемите ми, какво искам, как да го постигна, какво е най-най- важно за мен , каква съм и се обикнах повече :) Без вън6ни влияния, без обстоятелства, без нищо. Тишина около мен и тишината вътре в мен започва да звучи ... Не, още съм много далеч от пълния покой,но все пак знам кой е моят път оттук нататък :)
Настроение: безветрие.
Ям: нездравословни неща.... като се прибера съм на диета...голямо прасенце съм станала...
Пия: бири бири бири бири бири.... и кафе,де ахахах
Искам: да се прибера.
Слушам: fisz-sznurowadła
http://stn07.wrzuta.pl/audio/8qJYqwMhmbm/fisz_-_sznurowadla
