Седмицата, която отмина не може да се сравни с нищо, което до сега ми се е случвало… Все едно съм моделирала света около себе си. Всичко е точно както бих искала да бъде. Направо ми е необяснимо как е възможно дори да се случва това… След “ART’eria” почти всяка от вечерите стоях докъм 3 да рисувам. В колежа нещата вървят много добре. Занимавам се вече сериозно не само с проекти, но и с изпълнение. Супер е интересно! След като една от вечерите даже откарах до 5 сутринта да рисувам можете да си представите как е. Скоро ще покажа снимки на новите неща;) От четвъртъка обаче… не ме свърта на едно място:Д През деня ми писа едно момче- Алек. Оказа се, че учи в Каунас в спортна академия. Вечерта отидох на пуб, а след това на дискоооооо. Запознах се, разбира се, с доста народ. Танцувах с един турчин и се заприказвахме кой откъде е и т.н. и се оказа че той е съсед на въпросния българин, че имало и още едно момче от БългарияJ)) Супер бях изненадана колко е малък света:Д Останалото: танци - манци, бира, куба либре… да 3-4 сутринта.
На следващия ден се събудих по обед нейде… Събрах си умът… Събрах сили… Събрах си багажа и айде- Вилнюс!!! Мария и Деси ни посрещнаха на гарата, отидохме до  общежитието им и си оставихме раниците и от там- Рамщайн!!! Няма такъв концерт!!! Първо бях на мястото си- на една от ложите, седящи места, но след като Рамщайн излязоха не можах да издържа и слязох долу в тълпата и се добрах почти най-отпред пред сцената. Някъде около 3-4 „ред”! Как да го опиша?! Няма как… То, както казваше учителят ми по рисуване Денислав, просто трябва да се види… Огньове, мнооооооого огньове!!! Клавиристът им „плуваше” в публиката с гумена лодка!!!  Вокалистът се „изхвърли” в публиката на песента Pussy с една тръба, от която хвърчеше пяна (бая ме намокри:Д) Мнооооого огньове, искри, метал, ефекти, раздаване J))) Накрая завършиха с Engel  като Тил Линдеман излезе с метални криле. От които хвърчеше огън!!! Няма, няма такъв концерт… Колкото до публиката- не ставатJ Нашата публика е мнооого по-добра! Като дойдат в България тази година, ще им се вземе акъла на Рамщайн . Надявам се, че ще мога да ги видя пак :П
Вечерта свърши в 5 след пуб и дискотека…
На следващия ден се разходихме из Вилнюс. Прибрахме се в 21 в Каунас. В 23 часа се изпарихме от общежитието- купооон:Д Аз, Паолина, Алек и Иво (българските момчета от спортната академия) и останалите хора от общежитието. Мястото- Exit. Много яко черно партииии J))) Танци, танци, танци, танцииии J))) Я съм малък питбул!!! Луд умора няма- само се поти:П Кум 3-4 решихме да ходим към тяхното общежитие да пием ракийчицаа :)) И така откарахме до към 7 сутринта ...
Ако още се чудите как се намерихме с останалите българи- много просто:Д Оказа се, че онези малки опосумчета (португалците) са също в спортната академия (какво ли точно учат пък те там?!) и след ART’eria  са изскочили пред нашите момчета весели, усмихнати: „ Ооо, тази вечер танцувахме с българка!” :ДДД И тогава са почнали да ме издирват :П Е, събрахме сеее J)) Светът е страшно малък!
Това е от мен в общи линии. Днес правих equalizer- кубчето си:П Ще видим утре какво ще каже учителят за него J Събудих се с махмурлук. И много щастлива…


Настроение: Луд умора няма!!! На МАКС!!!
Ям: ориз и кисело мляко.
Пия: Ох, ракийчицаааJ))
Слушам: Рамщайн на живо!!! Иначе след тях “Wege wege” (португалски песнички :Д)
Събудих се: с Goran Bregovic.
Заспах: с усмивка !
Искам: да ме командироват до края на живота ми по 4 месеца на различни места :))

Хей, да знаеш - супер много ти се радвам как изкуфяваш! :) Аз нямам нет и няма да имам още поне 2 седмици, затова ти пращам прегръдки в аванс за всичките разговори, които ще пропуснем. ;)