Тук ме има- там ме няма…

Бях на страхотно, невероятно, невиждано партииии!!! Това беше петък вечер (26 февр.).  Събитието- в академията по изобразително изкуство Каунас. Хората- цветниии, шарени, луди, отворени, всякакви, наркомани, депресирани, танцуващи, разгонени, забили, препили, скептични, оптимистични…  Усмихнати. Казваше се  „ АРТ’ ерия”.  На 1-ия етаж в коридора имаше разни хора, които свиреха на всякакви ударни инструменти и много други, танцуващи около музикантите. В едно от  ателиетата пускаха фънк, а в друго ди- джей на живо  - първоначално прогресив, премина към D’n’B в 12 часа и завърши с леко хаусче , но чак към 5:30 :Д Няма смисъл да уточнявам кой се счупи от танци цяла нощ :P  Ателиетата бяха озаглавени съответно “ART of Funk”  и  „ART of Life”. На втория етаж имаше “ART of  Chill” – ателие, цялото във възглавници за сядане, умирисано на ароматни свещи и подобни екстри, хората лежаха и релаксираха, пиеха чай (кой го знае с какво беше вътре- аз не го сварих). Странното беше, че в  5:30 сутринта (като реших, че не ми се слуша хаус и се разходих напред- назад) пускаха D’n’B в същата стая :Д Но пак звучеше chill- out- ско… Някакъв изхакан стил, не мога да го определя :Д Тyй им е било за събуждане :д В съседното ателие цялата стая беше затрупана с дълги стeрeопорени  цветни тръби и хората бяха налягали в тях, беше като огромно гнездо с цветни змии и като видиш хората малко като на оргия беше, но карай :Д На стената се проектираха филми, но до колкото помня, никой не им обръщаше внимание- или спяха, или бяха някакви двойки дето си обръщаха на тях си внимание :P Върнахме се в 60-те години направо :Д

Тук ме няма- там ме има…

Мислите ми се втурват твърде бързо… Нямам време да ги опиша даже… Докато мине секунда вече съм сменила темата и настроението си. Опитвам се да се съсредоточа. Успявам донякъде.  Забавям всичко. Искам изкуство. Жадна съм за изкуство. Искам да ям, да пия, да дишам изкуство! Искам да си живей моя си живот и да не ме интересуват глупавите касиерки в магазина, които ми крещят „ Още 20 стотинки!” !!! Искам да видя нереално синьото небе  и розовите облаци по него, залеза и да крещя на воля колко е красиво. А хората ме гледат като луда… Искам да пея по улиците без никой да ме съди. Защо съм такава?! Ами защото Виждам. Вие защо не виждате? Я се огледайте. Като гледаш надолу в земята, защо не се загледаш в отражението на небесата в локвите? Толкова е красиво. А вие ми се смеете. Еми смейте се. Ама лудите сте вие. Живейте в измисления си свят на цифрички  и касови апарати- аз съм Тук. Тук има земя, има дървета, има усмихнати хора и хубава музика, има птици в небето и котки по улиците. Снегът е бял, а не студен и гаден. Слънцето е топло и не ме дразни като ми заслепява очите… Аз вървя по улиците и давам пари на музикантите, а вие ги гледате и се чудите какво правят тия лудите в студа? И на тях им викате побъркани, както на мен… Но аз и тях виждам. И няма да си затворя очите за нищо. Защото аз обичам истинския свят с неговите хора. И няма да живея в онзи, който уж се наричал „ правилния” !

Тук ме има… там ме няма…

Имам прекрасна даскалка по кожа.  Ще правя бижута първоначално. После книга с рисунки вътре. Всичко ще покажа в deviantart, когато е готово. За сега имам едни обеци с leather stones на тях… По керамика имам идеи за разни анти- дрога истории… Имам още няколко идеи , напомнящи на street art със социални пoслания-  ще ги видите  … Имам задача да правя лампа и съм решила да правя shadow- play… Нещо, което ще видите по-късно… Общо взето имам доста неща за вършене- ето защо и не пиша често тук… Имам много работа…


Настроение: надъхано!!!!
Пия: зелен чай с лимон
Ям: супа от червено цвекло + херинга + пържен черен хляб с чеснов сос – с други думи: ставам литовка :Д
Искам: нищо. Щастлива съм!
Липсва ми: лютеницата на баба и ракията на дядо :(
Слушам: Pomorians хехе :P

shadowplay (joy division cover) by brian aubert from silversun pickups - инджой! :-)

http://www.youtube.com/watch?v=VYpywr4TZso

Хей, да знаеш, че както винаги имаш една ГОЛЯЯЯЯЯМА прегръдка от мен и останалите! :) Тъкмо се бях сдухала максимално и прочетох този пост... и се усмихнах, естествено. Не е нужно да ти казвам, че и аз виждам небето, отразено в локвите, че и аз се разхождам сама в дъжда със слушалки в ушите, а хората ме гледат тъпо... Липсваш ми, червенокоса русалке! Като си дойдеш, ще направим едно пейка-парти в Борисовата, преди да отпрашиш пак към добрия стар Бургас. ;)

хм. т'ва е малко странно. дето по незнайно какви причини случайно сте ми в избраните за следене блогове, а сега разбирам, че добре се познавате. чудя се дали има и други хора от компанията ви, които трябва да открия случайно.
:-)